Отново в ролята на планина
посрещам и изпращам своите юнаци.
Те вярват, че ще стана равнина,
а аз събирам техните калпаци.
Разбира се, нали съм алтруист,
глави не режа – бързо се вмирисват,
(научих от любимия ми алпинист)
а и калпаците по-лесно се надписват.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados