Veronisia (Вероника Борисова)
61 135
Feb 14, 2008, 10:22 PM

Приказна страна 

  Poetry » Other
1286 0 3
Приказна страна

Мрак, тъга и спомен
се вплитат в мен, животът опустя.
И като меч в гърдите камъкът огромен
на две разсича моята душа.
Криле да имах, да политна,
да се издигна над всяка болка, суета.
И смело с вятъра, понесъл ме на песен дивна,
далеч да стигна, в онази чудна, приказна страна.

Там всичко е така красиво,
невинно, чисто, малко диво.
Там в слънчеви лъчи се къпе вечна пролет.
Не ще прекърши никой твоя полет
И себе си да бъдеш, не боли,
в страната на мечтите се намираш ти,
където няма болка и тъга.
Виж, усмихва ти се пъстроцветната дъга.

Днес дали е жива
душата в мен? Надежда, светлина
дали ще могат да стопят мъглата сива?
Нима навеки погребах любовта?
И пак е пусто, много тъмно.
Една светулка виждам как едва блести.
Тя може би дошла е тук да ме погали тихо,
пътя към онази приказна страна да освети.

 

© Вероника Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??