Приказна страна
Мрак, тъга и спомен
се вплитат в мен, животът опустя.
И като меч в гърдите камъкът огромен
на две разсича моята душа.
Криле да имах, да политна,
да се издигна над всяка болка, суета.
И смело с вятъра, понесъл ме на песен дивна,
далеч да стигна, в онази чудна, приказна страна.
Там всичко е така красиво,
невинно, чисто, малко диво.
Там в слънчеви лъчи се къпе вечна пролет. ...