May 26, 2008, 10:48 AM

Прилив на обичане 

  Poetry » Love
1120 0 23

Жадувай с всяка капка ти за мен,

рисувай замечтаните ми устни.

Обсебващо след всеки следващ ден,

обичай ме с онази твоя същност.

 

 

Разпалвай огъня и без кибрит.

(За щастието, зная, няма граници.)

Усуквай мислите като магнит.

(Сърцето ми обича да е вятърно.)

 

 

Оковите нощес счупи със шепота,

със онзи, твоя - влюбен от намиране.

Отпий дори надеждата от залеза.

(За онзи мислен прилив на обичане.)

 

 

И пак върни се ти назад във мислите,

във моя полет с мирис на отричане.

Бъди до мен, дори и нощем, в тъмното,

лети пиян във моето отвличане. 

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??