За теб, Любов, дълго се молих,
но нямах време да стоя на колене,
защото не спирах, по пътища бродих,
усещах, че и ти вървеше към мене...
Толкова време, не с дни, а с години,
в душата си пазих от вярата зрънце,
знаех, прекосявайки реки и пустини,
че ще блеснеш над мен, като слънце...
За теб, Любов, дълго се скитах,
без посока, а заслушана в глас...
чий беше той, не знаех, не питах,
но ясно го чувах, с времето аз - ...