За теб, Любов, дълго се молих,
но нямах време да стоя на колене,
защото не спирах, по пътища бродих,
усещах, че и ти вървеше към мене...
Толкова време, не с дни, а с години,
в душата си пазих от вярата зрънце,
знаех, прекосявайки реки и пустини,
че ще блеснеш над мен, като слънце...
За теб, Любов, дълго се скитах,
без посока, а заслушана в глас...
чий беше той, не знаех, не питах,
но ясно го чувах, с времето аз -
в разцъфнали люляци бели,
в морето на полските макове,
в крясъка на птичи ята полетели,
в шума на забързани влакове...
глас приспивен, с ромона смесен
на топлия, пролетен дъжд,
разливащ най-нежната песен,
в хоризонта... нашир и надлъж,
и беше прекрасно, макар уморена,
да го чувам, във всяка родена мечта,
в моята вяра, и за миг несломена,
в красивото, звездно небе на нощта,
защото блажен щастливия ден,
в който слънчева, свята и чиста
ти, Любов, блесна пред мен,
с лъчи на прима виста...
¤ۣۜ๘●•Daisy Patton•●๘¤ۣۜ
© Дейзи Патън Всички права запазени