Защо ли млечносиви дни се заредиха?
Защо така застинал е градът?
Защо прозорците са черно-тихи
и сградите изтръпнали мълчат?
А беше време, плуваха безгрижно
сред рибите в зелената река
и в облаците с белоснежни ризи
се гмуркаха с небесните ята.
И бяха цветни леките им сенки
в тревите край разцъфналия плет
и слънчеви искри ловяха в шепи,
с прозорци махаха като с криле. ...