Защо ли млечносиви дни се заредиха?

Защо така застинал е градът?

Защо прозорците са черно-тихи

и сградите изтръпнали мълчат?

А беше време, плуваха безгрижно

сред рибите в зелената река

и в облаците с белоснежни ризи

се гмуркаха с небесните ята.

И бяха цветни леките им сенки

в тревите край разцъфналия плет

и слънчеви искри ловяха в шепи,

с прозорци махаха като с криле.

Сега безмълвни са, сред полет спрени

и някак свикнали са с тоя свод,

процеждащ сякаш в тухлените вени

не топла кръв, а сиво-бял живот.

Ще избледнеят, в дим ще се разтворят

и ще заглъхнат в меката мъгла,

а с тях – пленените в плътта им хора,

които някога дариха ги с крила.

10.03.2002