Окови и вериги не дрънчат,
а звуците отекват им далече.
Невидимите пранги как тежат,
народът мрачен знае вече.
С наочници, когато се върви
забит е погледът в земята,
не виждаш надалеко ти
и друг избира ти съдбата.
Но мълчи смирено роба клет
на къшей хляб доволен,
и само у дома стои напет
ругаейки живота си оголен...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up