Dec 27, 2024, 1:09 PM

Примирение 

  Poetry » Civilian
162 0 0
Окови и вериги не дрънчат,
а звуците отекват им далече.
Невидимите пранги как тежат,
народът мрачен знае вече.
С наочници, когато се върви
забит е погледът в земята,
не виждаш надалеко ти
и друг избира ти съдбата.
Но мълчи смирено роба клет
на къшей хляб доволен,
и само у дома стои напет
ругаейки живота си оголен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиана Никифорова All rights reserved.

Random works
: ??:??