27 дек. 2024 г., 13:09

Примирение 

  Поэзия » Гражданская
68 0 0

Окови и вериги не дрънчат,

а звуците отекват им далече.

Невидимите пранги как тежат,

народът мрачен знае вече.

 

С наочници, когато се върви

забит е погледът в земята,

не виждаш надалеко ти

и друг избира ти съдбата.

 

Но мълчи смирено роба клет

на къшей хляб доволен,

и само у дома стои напет

ругаейки живота си оголен...

 

© Юлиана Никифорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??