ПРИНУДИТЕЛНА МЕТАМОРФОЗА
Р.Чакърова
Прозрачна като полъх съм, невидима,
прегърбена от изотопен въздух...
Разплакано от толкова обиди,
небето се обръща и си тръгва.
Цари интимно неприкосновение,
а залезът умира в метастази...
Смехът ми е осъден в заточение
и само спомени и вятърът го пазят.
Пределно е самото безпределие.
Граничната му линия белее, свети... ...