Принудителна метаморфоза

1 февр. 2018 г., 15:29

Поэзия » Другая

700 0 2

ПРИНУДИТЕЛНА МЕТАМОРФОЗА
Р.Чакърова

Прозрачна като полъх съм, невидима,
прегърбена от изотопен въздух...
Разплакано от толкова обиди,
небето се обръща и си тръгва.

Цари интимно неприкосновение,
а залезът умира в метастази...
Смехът ми е осъден в заточение
и само спомени и вятърът го пазят.

Пределно е самото безпределие.
Граничната му линия белее, свети...
И делниците страдат от безделие,
когато скуката измива цветовете.

Кръвта ми не понася жалки вируси
и тича с лудо, бясно нетърпение
по вените ми, закалени в климата
на седем балови, мисловни сътресения.

Луните знаят, че съм вечно будна
и се променят според всеки мой куплет,
а всъщност аз съм "призрачното чудо",
което бавно се превръща в буца лед...

Лондон, 31/01/2018 22:18

JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-02-01T23:20:52+02:00

Интересен и интригуващ стих, хареса ми!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2018-02-01T17:12:00+02:00

Харесвам начина ти на писане, притегляш ме! Адмирации, особено за първия куплет!