Jul 5, 2019, 6:29 PM

Пришълка от всемира 

  Poetry » Love
522 11 10

ПРИШЪЛКА ОТ ВСЕМИРА

 

Пред синята безбрежност се мълчи,

защото думите потъват в нея.

Аз помня как със твоите очи

си тръгна лятото след суховея.

 

Как – лицемерна и с красив анонс,

пристигна есента и ни ограби.

Пред нас се ширна златен хоризонт,

но с първите снежинки бе забравен.

 

И аз последвах птиците към юг,

по тънката небесносиня диря,

Сега се връщам закъсняла тук –

случайна пришълка откъм Всемира.

 

Омръзнаха ми вечните войни,

стремежът някой да ме смачка.

И ако днес съм с теб, не ме вини

за мойто недомислие и бягство.

 

Щом прах от залеза над нас кръжи 

и пух от пръснато глухарче,

обичай ме сега, не ме лъжи,

Защото всичко друго ми нагарча.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??