yotovava (Валентина Йотова)
2627 22179
5.07.2019 г., 18:29 ч.

Пришълка от всемира 

  Поезия » Любовна
521 11 10

ПРИШЪЛКА ОТ ВСЕМИРА

 

Пред синята безбрежност се мълчи,

защото думите потъват в нея.

Аз помня как със твоите очи

си тръгна лятото след суховея.

 

Как – лицемерна и с красив анонс,

пристигна есента и ни ограби.

Пред нас се ширна златен хоризонт,

но с първите снежинки бе забравен.

 

И аз последвах птиците към юг,

по тънката небесносиня диря,

Сега се връщам закъсняла тук –

случайна пришълка откъм Всемира.

 

Омръзнаха ми вечните войни,

стремежът някой да ме смачка.

И ако днес съм с теб, не ме вини

за мойто недомислие и бягство.

 

Щом прах от залеза над нас кръжи 

и пух от пръснато глухарче,

обичай ме сега, не ме лъжи,

Защото всичко друго ми нагарча.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??