Пристан

Поглед вперен в бурното море,

вятърът брули косите ми ,

стоя и гледам как вълните се

блъскат в острите скали.

Какво ли търся,не зная,

но сякаш краката ми са залепнали за брега,

тежат и крачка не мога да направя.

Някъде там,сред пръските морска пяна и грохота търся моето спасение.

Що за глупост,казваш си ти, това не е приказка

русалки не съществуват.

Бягай,бягай докато можеш.

Бурята идва.

Нима самотата е по страшна от гръмотевиците?

Не,не приятелю,сама по себе си не е страшна

страшна е,когато има хора около теб а се чустваш сам и неразбран

страшна е,когато си насаме с мислите си

но,помни,лъч надежда винаги има

за тези които го търсят и не се страхуват да мечтаят.