22 ago 2021, 20:52

Пристан 

  Poesía » Verso libre
361 0 0
Пристан
Поглед вперен в бурното море,
вятърът брули косите ми ,
стоя и гледам как вълните се
блъскат в острите скали.
Какво ли търся,не зная,
но сякаш краката ми са залепнали за брега,
тежат и крачка не мога да направя.
Някъде там,сред пръските морска пяна и грохота търся моето спасение.
Що за глупост,казваш си ти, това не е приказка
русалки не съществуват.
Бягай,бягай докато можеш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Колчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??