Притихвам до теб...
Като изгубена котва
в светлия пристан потъвам...
И не за час или миг
мое сърце
с предишен живот се сбогувам.
На този остров оставам сега
с едно крило от битки ранено.
Вземи ме с теб, не искай
обратна следа.
Дай ми своето, да политнем
безумно и смело. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up