Oct 14, 2021, 4:13 PM

Пристана в сърцето 

  Poetry » Other
795 2 9

Препускат спомените, като оживели,

препъват се в неказани слова, 

говорят си с мечтите ми най-смели,

Разголват и душата след това.

 

Откривам щастието в старата ни къща

заспало е на сянка под асмата,

с ръцете топли татко ме прегръща

и пак сме всички, пълна е софрата.

 

Във своят край човек се връща

към оня пристан скътан във сърцето,

където мило, нежно го обгръща

онази тиха лудост на детето.

 

 

© Доника Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??