Препускат спомените, като оживели,
препъват се в неказани слова,
говорят си с мечтите ми най-смели,
Разголват и душата след това.
Откривам щастието в старата ни къща
заспало е на сянка под асмата,
с ръцете топли татко ме прегръща
и пак сме всички, пълна е софрата.
Във своят край човек се връща
към оня пристан скътан във сърцето,
където мило, нежно го обгръща
онази тиха лудост на детето.