donikaa (Доника Стоянова)
38 75
14.10.2021 г., 16:13 ч.

Пристана в сърцето 

  Поезия » Друга
794 2 9

Препускат спомените, като оживели,

препъват се в неказани слова, 

говорят си с мечтите ми най-смели,

Разголват и душата след това.

 

Откривам щастието в старата ни къща

заспало е на сянка под асмата,

с ръцете топли татко ме прегръща

и пак сме всички, пълна е софрата.

 

Във своят край човек се връща

към оня пристан скътан във сърцето,

където мило, нежно го обгръща

онази тиха лудост на детето.

 

 

© Доника Стоянова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

За да претърпиш корабокрушение, първо трябва да имаш кораб »

16 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??