Родният ни град в пристанище за нас превърна се -
делим душите си и уж назад не се обръщаме,
но пак, все някога и двамата се тук завръщаме!
Щастливи по отделно, различни пътища поемахме.
Съзнахме грешките си, обещахме да не се виним,
любовта обаче все растеше и знаехме си - пак ще се раним.
Сега и двамата в пристанището си се връщаме.
И търсим се - не знам умишлено ли, или на шега...
Но колко сме безсилни само, да отнемем oт сърцата си страстта!