Пристанище

31 ago 2007, 14:17

Poesía

671 0 3

Родният ни град в пристанище за нас превърна се -
делим душите си и уж назад не се обръщаме,
но пак, все някога и двамата се тук завръщаме!

Щастливи по отделно, различни пътища поемахме.
Съзнахме грешките си, обещахме да не се виним,
любовта обаче все растеше и знаехме си - пак ще се раним.

Сега и двамата в пристанището си се връщаме.
И търсим се - не знам умишлено ли, или на шега...
Но колко сме безсилни само, да отнемем oт сърцата си страстта!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-09-06T15:00:59+03:00

Много хубав стих,мила!
Поздрав и прегръдка!!!
cvete21 (Цветелина Янкова)

2007-08-31T14:56:16+03:00

Много хубав стих, Теди! Безсилни сме, наистина, срещу любовта и страстта! Важното е да ги има и да ги изпитваме! Поздрав!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-31T14:55:39+03:00

Браво, миличка, - сега и двамата в пристанището си се завръщаме - красиво! С обич.