Отново се давя в дим...
Даже едвам виждам бутилката с неясен произход,
която се търкаля по пода.
И тъй като в празната задушна стая
няма прозорец, който да отворя,
за да пусна въздух или
два-три снопа слънчеви лъчи,
не ми остава нищо друго,
освен да позволя на тези пороци
да ме довършат.
Преди най-големият ми -
ти...