16 dic 2007, 1:42

Пристрастена 

  Poesía » Versos blancos
964 0 1
 

Пристрастена

Отново се давя в дим...

Даже едвам виждам бутилката с неясен произход,

която се търкаля по пода.

И тъй като в празната задушна стая

няма прозорец, който да отворя,

за да пусна въздух или

два-три снопа слънчеви лъчи,

не ми остава нищо друго,

освен да позволя на тези пороци

да ме довършат.

Преди най-големият ми -

ти...

 

© Теодора Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??