Пристрастена

Jul 20, 2018, 3:16 AM

Poetry » Love

696 0 2

Пропи се някъде из вените
и нищо не можа да те изчисти.
И клетвите, че съм извела
онези опасно копнежни мисли
по тебе, са най-черната лъжа,
която на себе си втълпявам.
Абстинентно тъна в тишина
и нищо, нищо не забравям…
Ти си онзи амфетамин,
който уби последната клетка,
и разума след тебе си замина.
Сърцето слага си решетка
и нищичко дошло след теб
навътре не може да премине.
Намразих всички пътища напред.
Миг от теб за последно ще имам ли?

11.04.2017г.
гр. Сопот

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ekstasis (Михаил Цветански)

2018-07-20T17:31:10+03:00

Интересно и хубаво! Комплименти!
miralub (Мирелла Кривчева)

2018-07-20T10:23:50+03:00

Ооо,това беше много добро !! Харесах този хубав стих.Решетката ще се вдигне сама.Бавно,но ще се вдигне.Желая ти много щастливи мигове.