Пристрастена

20.07.2018 г., 3:16 ч.

Поезия » Любовна

695 0 2

Пропи се някъде из вените
и нищо не можа да те изчисти.
И клетвите, че съм извела
онези опасно копнежни мисли
по тебе, са най-черната лъжа,
която на себе си втълпявам.
Абстинентно тъна в тишина
и нищо, нищо не забравям…
Ти си онзи амфетамин,
който уби последната клетка,
и разума след тебе си замина.
Сърцето слага си решетка
и нищичко дошло след теб
навътре не може да премине.
Намразих всички пътища напред.
Миг от теб за последно ще имам ли?

11.04.2017г.
гр. Сопот

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ekstasis (Михаил Цветански)

2018-07-20T17:31:10+03:00

Интересно и хубаво! Комплименти!
miralub (Мирелла Кривчева)

2018-07-20T10:23:50+03:00

Ооо,това беше много добро !! Харесах този хубав стих.Решетката ще се вдигне сама.Бавно,но ще се вдигне.Желая ти много щастливи мигове.