Mar 14, 2008, 6:33 PM

Присъда 

  Poetry » Other
1134 0 7
Нощ се спуска като ято врани
и земята се разтваря в тях,
проговарят старите балкани
и ни съдят за забравен грях.
Съдят ни за неорани ниви,
съдят ни за недожънат клас,
за това, че майка ни загива,
майката-земя на всички нас.
И историята гледа ни безгласно,
и гори във мен една мечта,
тежко е, но е напълно ясно
кой е отговорен за това. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Авитохол All rights reserved.

Random works
: ??:??