14 mar 2008, 18:33

Присъда 

  Poesía » Otra
1116 0 7
Нощ се спуска като ято врани
и земята се разтваря в тях,
проговарят старите балкани
и ни съдят за забравен грях.
Съдят ни за неорани ниви,
съдят ни за недожънат клас,
за това, че майка ни загива,
майката-земя на всички нас.
И историята гледа ни безгласно,
и гори във мен една мечта,
тежко е, но е напълно ясно
кой е отговорен за това. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авитохол Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??