Nov 15, 2011, 1:06 AM

Присъда 

  Poetry » Love
729 0 13

 

С теб двамата, съвсем сами

осъдихме  вината.

Защо тогава зли очи

разкъсват тишината?

 

Нали нахранихме страстта

на глутници свирепи.

Облякохме се в самота,

с безлични етикети.

 

А любовта на своя кръст,

забихме. Няма прошка.

И вместо милост – грозна мъст

намерихме... Човешка.

 

И само с поглед заблуден,

към теб отново тичам.

Аз търся теб, ти чакаш мен...

Без думи те обичам.

 

Виж, те ни съдят за това,

че всъщност те разбирам.

Отричам всички правила...

 

И пак ще те намирам .

 

 

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??