15.11.2011 г., 1:06 ч.

Присъда 

  Поезия » Любовна
774 0 13
С теб двамата, съвсем сами
осъдихме вината.
Защо тогава зли очи
разкъсват тишината?
Нали нахранихме страстта
на глутници свирепи.
Облякохме се в самота,
с безлични етикети.
А любовта на своя кръст,
забихме. Няма прошка.
И вместо милост – грозна мъст
намерихме... Човешка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??