Присъствие

Apr 2, 2016, 5:42 PM

Poetry » Phylosophy

505 0 9

Накъсано догаря
притихващият залез.
Дълбоката му рана
нощта притиска с палец.
Облизва го южнякът,
гората го пречиства,
измива го реката
със сребърни мъниста.
Това е да се върнеш
на детството във края.
Да няма нито мъртъв -
ни жив, да те окае. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Присъствие

Want to read more?

Random works