Присъствие

2.04.2016 г., 17:42 ч.

Поезия » Философска

480 0 9

Накъсано догаря
притихващият залез.
Дълбоката му рана
нощта притиска с палец.
Облизва го южнякът,
гората го пречиства,
измива го реката
със сребърни мъниста.
Това е да се върнеш
на детството във края.
Да няма нито мъртъв -
ни жив, да те окае. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Присъствие

Искате да прочетете повече?

Предложения