Dec 11, 2008, 1:22 PM

Привечер... 

  Poetry » Landscape
611 0 3

                  

           П Р И В Е Ч Е Р...

На хоризонта

денят и нощта

се целуват безмълвно,

унесено...

Небето порозовя

засрамено...

Привечер...

Вървя между

светлината и мрака.

Тъжен вятър

кротко ръцете ми

целува.

Отиде си

още един ден...

отиде си...

Тъгувам за всеки

отминал ден,

тъгувам за всеки

отминал час...

Защото с миговете

постепенно умираме

и ние...

... На хоризонта

вече е тъмно.

Денят и нощта

се разделиха

с мълчаливо страдание.

Вечерта тъжно прегърна

дърветата и

лунните птици.

Вятърът тихо запя

приспивна песен...

 

 

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??