11 дек. 2008 г., 13:22

Привечер... 

  Поэзия » Пейзажная
605 0 3

                  

           П Р И В Е Ч Е Р...

На хоризонта

денят и нощта

се целуват безмълвно,

унесено...

Небето порозовя

засрамено...

Привечер...

Вървя между

светлината и мрака.

Тъжен вятър

кротко ръцете ми

целува.

Отиде си

още един ден...

отиде си...

Тъгувам за всеки

отминал ден,

тъгувам за всеки

отминал час...

Защото с миговете

постепенно умираме

и ние...

... На хоризонта

вече е тъмно.

Денят и нощта

се разделиха

с мълчаливо страдание.

Вечерта тъжно прегърна

дърветата и

лунните птици.

Вятърът тихо запя

приспивна песен...

 

 

© Лиляна Стойчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??