Привилегия

Mar 31, 2008, 9:24 PM

Poetry » Phylosophy

609 0 2

На прозореца се пули

малко цвете във саксия.

Красота - в клинична доза,

неизменна орисия.
Не е фикус, нито роза,

дори не е филадендрон.

Теменуга мораво-лилава

съзерцава зимния балкон.

Сега е щастлива -

единствено цвете,

топлещо студения пейзаж.

Във зимната пустош

е празник цветен -

някъде на осмия етаж.

Пролетта, обаче, идва.

Цветя ще рукнат изведнъж.

Ще ги огрее щедро слънце

и ще се къпят в светъл дъжд.

Теменугата, погълната от своя мир,

ще гледа важно през стъклото,

към този буен цветен пир

и не ще го разбере.

Стопанинът полива я редовно

и... никога не я бере.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Люска (Люска Петрова)

2008-04-01T19:38:48+03:00

Благодаря,радвам се,че поне един човек е проумял какво искам да кажа с това стихче.
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-01T13:18:29+03:00

Ех...че хубаво стихотворение!
съжалявам...че не е прочетено...
Хубаво пишеш, Люска! А този стих
така ме грабна...с много обич.