31.03.2008 г., 21:24 ч.

Привилегия 

  Поезия » Философска
630 0 2
 

На прозореца се пули

малко цвете във саксия.

Красота - в клинична  доза,

неизменна орисия.
Не е фикус, нито роза,

дори не е филадендрон.

Теменуга мораво-лилава

съзерцава зимния балкон.

Сега е щастлива -

единствено цвете,

топлещо студения пейзаж.

Във зимната пустош

е празник цветен -

някъде на осмия етаж.

Пролетта, обаче, идва.

Цветя ще рукнат изведнъж.

Ще ги огрее щедро слънце

и ще се къпят в светъл дъжд.

Теменугата, погълната от своя мир,

 ще гледа важно през стъклото,

към този буен цветен пир

и не ще го  разбере.

.

Стопанинът полива я редовно

и... никога не я бере.

 

© Люска Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,радвам се,че поне един човек е проумял какво искам да кажа с това стихче.
  • Ех...че хубаво стихотворение!
    съжалявам...че не е прочетено...
    Хубаво пишеш, Люска! А този стих
    така ме грабна...с много обич.
Предложения
: ??:??