И пак си нежно поетичен.
И пак протягаш ми ръка.
В съня докосвам мислите ти будни.
Нощта нашепва ми вълшебните слова.
Луната пак премрежва с ореола
на несънувани от мен очи.
И скитницата в стъпките ми тича,
зазиждана преди от чуждите мечти.
Опряна на приятелското рамо,
посреща ме с усмивка вечерта.
Дъждът препуска вън,
а е някак светло. ...