Познайници стари сме... с теб самота.
Приятелство дълготрайно ни свърза.
Виновни няма в тази досадна игра
и двете тъчем нишката тънка.
Сред въздишка на стая във мрачина,
в прегръдката дълга на тишината,
с езикът на Бог настанил се в душа
чрез тайният договор на сърцата.
Защо ме придърпваш в твоя комфорт
с нюансите боядисани в сиво.
Рисуваш скучния си натюрморт
с реверанси от нотки вежливост. ...