Jul 3, 2009, 1:59 PM
Приятелю!
От стихчета ми знам, че няма смисъл.
Язък за хляба, дето съм го ял.
Не се сърди, че много съм написал.
Какво да правя, много съм живял.
Животът си отиде, аз останах.
Не ме упреквай и не ме хвали.
Приятелю, сърцето ми е рана.
Какво да правя, много ме боли.
Язък за хляба, дето съм го ял.
Не се сърди, че много съм написал.
Какво да правя, много съм живял.
Животът си отиде, аз останах.
Не ме упреквай и не ме хвали.
Приятелю, сърцето ми е рана.
Какво да правя, много ме боли.
© Райчо Русев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
От опит знам ,че стиховете са лек за раните!А ти пиши-можеш!
-
Дано се намери лек за лютото на раната ти!
А да останат само белезите на обичта... -
Остави тези тъжни нотки, Райсън.
Не ти отиват.
Твоето перо е леко и усмихнато... -
Прегръдка!!!
-
ЧОВЕЦИТЕ ги боли... много, а онези от тях- ПОЕТИТЕ, изразяват болката си в стих, като този! Радвай ни със стиховете си Райсън!
-
Надживелите винаги ги боли, Приятелю!
-
!*
-
пиши, Райсън!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
твориш Поезия, Райсън.