3 jul 2009, 13:59
Приятелю!
От стихчета ми знам, че няма смисъл.
Язък за хляба, дето съм го ял.
Не се сърди, че много съм написал.
Какво да правя, много съм живял.
Животът си отиде, аз останах.
Не ме упреквай и не ме хвали.
Приятелю, сърцето ми е рана.
Какво да правя, много ме боли.
Язък за хляба, дето съм го ял.
Не се сърди, че много съм написал.
Какво да правя, много съм живял.
Животът си отиде, аз останах.
Не ме упреквай и не ме хвали.
Приятелю, сърцето ми е рана.
Какво да правя, много ме боли.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
От опит знам ,че стиховете са лек за раните!А ти пиши-можеш!
-
Дано се намери лек за лютото на раната ти!
А да останат само белезите на обичта... -
Остави тези тъжни нотки, Райсън.
Не ти отиват.
Твоето перо е леко и усмихнато... -
Прегръдка!!!
-
ЧОВЕЦИТЕ ги боли... много, а онези от тях- ПОЕТИТЕ, изразяват болката си в стих, като този! Радвай ни със стиховете си Райсън!
-
Надживелите винаги ги боли, Приятелю!
-
!*
-
пиши, Райсън!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
твориш Поезия, Райсън.