Не мога да съм тъжна птица
с окастрени, оцапани криле...
Не ми отива да съм скица -
едва надраскана от „сляп поет"...
В кошмарите съм беден рицар,
от разни тайни страхове обзет...
А грешна съм не го отричам -
със любовта направих си завет...
На себе си, разбрах, приличам –
обичам истински живота клет...
© Агапея Полис All rights reserved.