15 февр. 2009 г., 18:34
Не мога да съм тъжна птица
с окастрени, оцапани криле...
Не ми отива да съм скица -
едва надраскана от „сляп поет"...
В кошмарите съм беден рицар,
от разни тайни страхове обзет...
А грешна съм не го отричам -
със любовта направих си завет...
На себе си, разбрах, приличам –
обичам истински живота клет...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация