Признание
Няма нищо по-сияйно от погалена жена
- нива в тежка суша след благодатен дъжд.
Често го забравяме, това е нашата вина
в света, по мъжки груб. Светът на мъж.
Стихът с миризма на тютюн и вино е пропит,
няма в него волност - нищо подсладено,
използвам думите, смисълът им скрит
за историята на сърцето уморено.
Младостта минава в огнен зной -
пеперуди, копнеещи за ярка светлина -
преследвахме любовта без миг покой, ...