ZAPP (Запрян Колев)
140 2332
6.03.2011 г., 19:50 ч.

Признание 

  Поезия » Любовна
777 0 7

               Признание

 

 

 

 

Няма  нищо по-сияйно  от погалена  жена

- нива  в тежка суша след благодатен  дъжд.

Често  го  забравяме, това е нашата  вина

в света, по мъжки груб. Светът на мъж.

 

 

Стихът с миризма на тютюн и вино е пропит,

няма в него волност - нищо  подсладено,

използвам думите, смисълът им  скрит

за  историята на  сърцето уморено.

 

 

Младостта минава  в огнен зной -

пеперуди,  копнеещи  за ярка  светлина -

преследвахме  любовта без миг покой,

безразсъдството  ни бе  едничката  вина.

 

 

Какво ли с теб, любима, не сме преживели?

Тела, изпиващи се жадно  в мрака -

всичко в любовта, всичко, само не раздели.

Денят бе светъл, в нощта какво ни чака?

 

 

Сега сме две тела, топлещи се  в нощен  хлад,

и  любовта  си има своите   сезони,

преживяхме  пролет, лято    с порива  им млад,

есента   в нас  , късни  листопади   рони.

 

 

 

Навън е февруарски  студ. Камината   си паля...

Нетърпеливо  всичко   ти  написах в   стих,

към теб ръка протягам  -  за  да те погаля...

прости, ако очакваш друго, аз вече  си простих.

© Запрян Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??