Sep 1, 2018, 3:33 PM

Признание 

  Poetry » Phylosophy
501 1 2

 

В кръга на моето отиване
някак си се връщам неусетно.
По пътя има падане и спиране 
и още много, много нещо.
Има полет, който свършва в драките
и остава там парче от кожа,
Когато е разтлано "егото"
и когато тъп е ножа.
Има даже сън от светлото,
което дълго, дълго чакам,
без да знам, че е завеса 
за да съм далеч от мрака.
В кръга на моето отиване
има веселба от капки радост,
от балони на щастливо минало
очертали своята възможност.
А аз крача, носейки си знамето,
в похода на живота победител
и сричам с душата си Познанието
на една велика дума -
АЗ ОБИЧАМ!

 

© Слава Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??