1 sept 2018, 15:33

Признание 

  Poesía » Filosófica
513 1 2
В кръга на моето отиване
някак си се връщам неусетно.
По пътя има падане и спиране
и още много, много нещо.
Има полет, който свършва в драките
и остава там парче от кожа,
Когато е разтлано "егото"
и когато тъп е ножа.
Има даже сън от светлото,
което дълго, дълго чакам,
без да знам, че е завеса
за да съм далеч от мрака. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??