Feb 10, 2007, 2:23 AM

Признание 

  Poetry
751 0 3
Да си красавец, не, не си, на Аполон в тяло не приличаш редеят твоите коси... Защо тогава те обичам? Със благ характер ти не си, капризите ми рядко изпълняваш, понкога ме дразниш до сълзи, ала без теб денят ми не минава. Ревнуваш ме, понякога дори без милост ми се подиграваш... Какво ли нашата любов крепи? Макар и невъзможна - продължава!

© Марина Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??