10 февр. 2007 г., 02:23

Признание 

  Поэзия
753 0 3
Да си красавец, не, не си, на Аполон в тяло не приличаш редеят твоите коси... Защо тогава те обичам? Със благ характер ти не си, капризите ми рядко изпълняваш, понкога ме дразниш до сълзи, ала без теб денят ми не минава. Ревнуваш ме, понякога дори без милост ми се подиграваш... Какво ли нашата любов крепи? Макар и невъзможна - продължава!

© Марина Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??