Ти признаваш ми, че е красиво -
огнен лъч във утринна роса,
и с душа почувствал, че е живо
чувството, което храни ми гласа…
Във сърцето топло, най – прекрасно
ще запазиш кътче, отредено все за мен.
Там не ще се загнезди опасно
скуката на вялия ни ден.
Ти откриваш смисъл в мойте песни,
и заряда в моите очи.
С теб по пътища нелесни
сбираме в едно души. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up