2.08.2008 г., 13:03 ч.

Признание и Смисъл 

  Поезия » Любовна
694 0 5
Ти признаваш ми, че е красиво -
огнен лъч във утринна роса,
и с душа почувствал, че е живо
чувството, което храни ми гласа…

Във сърцето топло, най – прекрасно
ще запазиш кътче, отредено все за мен.
Там не ще се загнезди опасно
скуката на вялия ни ден.

Ти откриваш смисъл в мойте песни,
и заряда в моите очи.
С теб по пътища нелесни
сбираме в едно души.

В ръце, докосващи се, с верни длани
ражда се вълшебство – страст.
“Няма да повехне Любовта ни!”
Казваш ми го, казвам го и аз.

01.08.2008г.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??