Призрачен спомен

Dec 24, 2007, 10:57 AM

Poetry

422 0 3

Зад ъгъла спря ме усмивка една.

Поздрави и отмина.

Но вслушана в стъпки, усетих как спря.

Отмина, но стопли паважа и мен в утринта.

И от сянка превърна се в спомен.

Защо ме боли?

Не съм виждала даже аз тези очи.

Прониза сърцето със остър кинжал

и пръсна край мен светлина в небивал ритуал.

С вързоп от усмивки аз бях на гърба,

но трябваше само една, а липсваше тя.

Проклех аз вързопа и протегнах ръка,

да взема от други... твойта сълза.

Не разбрах как се случи, но в мига я познах.

На моите нощи тя беше греха.

Ще тръгна след теб без посока.

Ще следвам таз сянка, която откри ми света.

И малко ще искам, усмивка една.

Но така ще съм нечия роза, незахвърлена в калта.

Таня Кирилова

11.11.2007г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Anabel (Дони)

2008-01-07T20:18:16+02:00

Само ти си знаеш преживяното под тези стихове,красиво е и ти пожелавам истински усмивки от съдбата
face04 (Таня Кирилова)

2007-12-24T11:25:13+02:00

Извинявам се на всички читатели,че съм допуснала грешка и съм сложила едно и също произведение под две заглавия.Призрачен спомен и Сянка на спомен.Благодаря за разбирането.Весела Коледа!
Anita765 (Ани Монева)

2007-12-24T11:00:37+02:00

Не е малко, това което искаш.
Пожелавам ти го!
Весели празници!